The webpage of Stoyan Varlyakov

Докато си кисна да чакам (че у нас за жалост си има цяла дициплина спортно чакане) попаднах на следващият текст, който ме нкакара да се посмея и да прозра реалността, че макар и сатира е реално достижим и изпълним пъклен план:

 

2007 г.-България и Румъния приети в ЕС.

2015 г. Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.

2017 г .- Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.

2018 г.- За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели.

2019 г.- Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.

2022 г.- Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред “езиците на администрацията”. Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-многo заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти с временни трудови договори.

2025 г.- Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.

2026 г.- Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители на ЕС достигат 99.3% от общия брой.

2027 г.- Румъния успешно приключва приватизацията.

През 2028 г. Сърбия поема председателството на ЕС. През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия,Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези страни въвеждат строг визов режим за ЕС.

 

🙂

Надявам се носителите на правата над Пътеводителя да не ме погнат заради долното плагиатство, но дори и да се пробват нямат какво да ми вземат.

Доказателството го нося на врата си от Понеделник до Петък в райнона на бизнес парк София 😉

Аз принципно съм заклет Windows Mobile фен, на всички версии до 6.5 включително. Имайте предвид четейки следващите няколко реда.

Реших, че е време да пообновя остарялото ми диамантче и се опитах. На два пъти. И успях! А в какво точно? Ще разберете в следващите няколко реда.

Първо харесах смартфон с операционна система Symbian и въпреки че разни хора ме предупреждаваха си реших – е кво толкова! И си купих това.

Първите 2 седмици зор докато свикна със симбиана, следващите 2 седмици кеф, колко е бърз телефона и оттам зор, колко много забива…

Е, не може да се отрече че камерата и клипчетата са доста добри, но като цяло старото ми диамантче ми върши същата ако не и по-добра работа. А е само 2 години по-старо. което си е точно една епоха според закона на Мур.

Добреее. Този път се набутах. Да опитаме отново. Остават Android и iOS. Понеже хората които ме познават, знаят че съм много анти “i” изделията заради философията на компанията “дизайн преди всичко” остана да прибегна до линукс базираният мноу готин, добре документиран и поддържан Android.

Или поне така си мислех в началото.

Та, един хубав вторник по време на типичният за IT специалист обяд състоящ се от бургер, картофки с кетчуп и кола реших за десерт да отскоча до Мултирама за едно телефонче.

И баш така направих – след около трийстетина минути в ръцете ми бе следващият заподозрян в търсенето на моето мобилно устройство: Motorola Defy

Така търпеливо разопаковах новото устройство, че служителят в Мултирама учтиво ми припомни, че застраховката важи от 00:01 часа на следващят ден.

2дни фурор – много е бърз, много е готин, на третия открих къде показва колко данни съм ползвал този месец. УЖАС! Без да съм правил кой знае какво, бях навътртял 200 мегабайта мобилен трафик. Айде 40 лева за трафик на провайдъра… Пих една студена бира по случая и разбрах как да разкарам постоянната свързаност на операционната система със интернет.

После се почнаха мъките със синхронизирането на контактите. Уж се смятам за грамотен потребител, но се оказа че Гугъл макар да предлагат всичко за без пари, искат да си платиш една добра сума за да имаш синхронизация между Outlook и тяхното устройство.

За връзка на устройството със мобилен компютър и синхронизация по кабел (както всеки нормален телефон го прави) и дума да не става. Евентуално срещу 39 евро има програми, които могат да помогнат, ама ако нещо се прецака не поемат отговорност.

Е, от хубава му страна пък има Angrybirds безплатно от Android market 🙂

Дообрее… май пак ще пия една студена и ще си рефлашна диамантчето, че най-простите неща се оказват най-сложни.

Успях в събирането на опит, дали съм успял да намеря смартфон-нирваната… май ще мине още време. А сега за събирането

Наскоро се върнах от Германия… нищо интересно – страна като страна. И хората са си хора – имат по 2 уши, 2 очи и нос. Даже по шкембетата си приличат с нашенците. Говорят друг език, но това не пречи хора от различни части на Германия да не се разбират на “общият” си език.

Българите много им се възхищаваме на тях Германците. Вземат много пари, плащат много данъци, добре са осигурени. Няма нищо ненормално/странно във факта.  Е как го постигат, тогава?

Ами не е сложно – просто са леко ретроградни, като древните Гърци – обичат всичко да е сигурно и изпитано, предпочитат да работят повече за проби, по-малко за отстраняване на проблеми (нещо което за жалост в България правим наобратно). И са подредени. Много подредени. Ама много!

Каквото и да е – дори и изхвърляне на боклука, Немците го правят по процедура. Затова правят много малко неща за единица време, но пък дали те са тук, или в отпуска, или в друг офис или нямат време – няма значение. Важното е че всичко е документирано и подредено. Защото е правило.

И оттам се научих да спазвам правила – като пише 50 километра, да карам с 50 километра, като си изпия сока, да потърся кошче за боклук… и не само.

А относно немската точност – може и да я е имало някога, но не и днес. +-15 минути се нарича академично закъснение и не е тема на дискусия – ако човек има среща (или Термин както казват немците) и се обади да пита “какво става” преди да минат 15 след уговорения час, се приема за нахалство.

Та, “подредени до немай къде” и “закъсняващи редовно” макар и противоречиво звучащи понятия, са напълно подходящи за Немците…

Преди не много време мина една силно прехвалена изложба на Пабло Пикасо във София. Честно казано, постоянната излобжа на националната галерия беше значително по-интересна от супер-дупер художника. Най-фрапантно бе едно парче бакалска  хартия, разпокъсано тук там и с молив леко надраскано… картина с невероятна стойност. Затова ми попадна и следния виц, който няма как да не споделя:

Пикасо пристигнал в Лондон и го ограбили. В полицията го попитали:
-Видяхте ли крадеца?
-Да. Ако искате, ще ви го нарисувам.
Пикасо нарисувал портрета и го дал на полицията. След един ден задържали старица на 83 години, горилата в зоологическата градина, булдог и два носорога..

Я, това явно работи! Малко съм изненадан, че всичко “тръгна” за по-малко от 10 минути.

Щом подкарах WordPress веднага ми направи впечатление, колко отвратително изглежда.

Затова запитах чичко гугъл за wordpress теми и открих темата pixeled.

Страшно ми допадна като визия и… боц във инсталацията!

Обаче няма килирица… хайде да си я преведа. Това перфектно, но сега забелязвам че съм направил един тон правописни грешки.

Явно съм пропуснал да инсталирам проверка на правопис за Firefox:

Нужния Плъгин

Вече почвам да свиквам със начина на публикуване… и ми харесва!